Обичаме ли се? Радваме ли си се? Приемаме ли се? Харесваме ли се?

Въпроси, за които не сме се замисляли или сме омаловажавали. Отговорността за нашето щастие само наша. Можем ли да се научим на това? Искаме ли да сбъднем съкровените си мечти? Как мислите, дали да се потрудя за моето щастие, за моята любов, да се потрудя несподелената любов да я превърна в споделена. Да се потрудя ли?……

“Не сме свикнали да се грижим за себе си в духовен план. Къпем се, перем се, чистим къщата, дрехите и всичко около нас. А чистим ли душата си?”

Работим ли за нашето самочувствие?  Нали вътрешната ни сила и удовлетвореност са визитните ни картички в живота, следата която оставяме в другия, усещането за нещо хубаво и светло.
 
Взаимоотношенията между двама души са отражение на техните души, на вътрешната сила и красота на духа. Следователно, ако Аз желая нещо прекрасно да се случи в моя живот – щастлив брак или споделена любов, как мислете, дали трябва да се захвана да работя за промяната в мен.
Невидимите неща са усещанията, които оставяме. Споменете си за филма „Тайната на една гейша” – години на труд се изискват девойката да се превърне в магьосница гейша. Първо даваме, после получаваме. И ако сте получили разочарование от ваша несподелена любов или неуспех в брака, нека не обвиняваме другия. Да започнем промяната от нас. Нашият живот е наша отговорност. Развитието на добродетели и самочувствие зависи от нас и никой друг. Дивидентите от усилената ни работа с нас самите, ще ни донесат Оскарите в нашия живот – споделена любов, брак изпълнен с любов и признание, сбъднати мечти!
 
Автор: Виолета Димитрова