За доброволчеството е изписано толкова много, а може и още толкова да се изпише.
Трудно е да се избяга от клишето или да не се повтарят казани вече изречения. Затова, вместо да се повтарям, ще разкажа една история за това как доброто обединява и кара всички да гледат в една посока.
 
Когато бях в гимназията, учителят ни по Философия раздели класа на екипи и каза всеки екип да си избере проект, върху който да работи през втората половина на годината. Всичко стана бързо, идеята дойде някак естествено, сякаш никой не се съмняваше, че точно това ще е нашият проект. Избрахме си един от домовете за деца, лишени от родителска грижа и решихме, че ще им вземем нещо, от което имат нужда – нещо дребно, непретенциозно, без да е Коледа или друг празник, нещо просто така.
 

“Но как да съберем пари?”

 
Идваше март месец и най-доброто, за което се сетихме беше да направим мартенички. Едни материали купихме, други ни даде бабата на едно от момичетата – все пак е благотворително, и така се стартира процесът. От там колелото се завъртя скоростно и нашият „екип“ постоянно се увеличаваше с хората, които допринасяха ежедневно за едно по детски наивно и не чак толкова мащабно добро.
Като започнем от Общината, която не ни таксува наем за мястото за продаване, местната телевизия, която направи репортаж за нас и призова гражданите да си купят точно от нашите мартенички, учителите, които не ни пишеха отсъствия, защото знаеха, че се редувахме на сергията, съучениците, които даряваха дрехи и играчки и изобщо цялата идея повлече след себе си всеки, който срещна по пътя си.
 
Седмицата за продажба на мартенички изтече и дойде време да изпълним списъка с покупки – маратонки за всички деца. Поредният ни съучастник се оказа собственикът на магазина, от който решихме, че ще пазаруваме. Когато разбра за какво са ни всички тези обувки, той предложи да ни ги подари. Да, точно така – да ни ги подари. Така, с парите имахме възможност да набавим други необходими вещи за децата.
Нашият малък училищен проект, нашата идея, дошла набързо в междучасието, прерастна в кауза, която бе подкрепена от толкова хора и успя да достигне размери, които седем ученици едва ли биха могли да осъшествят сами.
Доброто се движи като лавина – повлича всичко и всички. Силата му е нещо необяснимо. А каква е Вашата история?
 
Автор: Камелия Гайтанджиева